Big Tech налива над 110 млн. евро годишно за лобизъм в Брюксел. САЩ с най-голямо влияние в ЕС
Следвайте " Гласове " в Телеграм
През 2022 година цифровата промишленост е похарчила повече от 113 милиона евро за лобиране в Брюксел – голямо нарастване от 2021 година насам. Това демонстрират обновените данни на изследването, което разгласиха Corporate Europe Observatory и LobbyControl в най-новия си доклад за лобистката мощ и въздействие на цифровите корпорации.
Преди две години LobbyControl и CEO разгласиха отчет за силата на цифровата промишленост, който за първи път в детайли наблюдава лобистките действия на софтуерните корпорации. „ Актуализирахме данните и цифрите и открихме, че лобистката мощност на Big Tech продължава да пораства: От 97 на 113 милиона евро годишно – 16,5% нарастване спрямо 2021 година “
Кой лобира най-вече
Четири от топ 6 лобиращи организации пред Европейски Съюз са цифрови: Meta, Apple, Гугъл, Microsoft. Общо 651 компании и асоциации се пробват да повлияят на Европейски Съюз в бранша на цифровата стопанска система. Въпреки това огромните софтуерни корпорации са главно виновни за увеличението на разноските за лобиране: единствено първите 10 цифрови корпорации харчат общо 40 милиона евро за лобиране. Това е повече от една трета от общите разноски на бранша.
Въпреки лекото нарастване на броя на фирмите, Big Tech продължава да господства в бранша: до момента в който 75 % от фирмите харчат по-малко от 200 000 евро за лобиране, а 25 % от тях даже по-малко от 5 000 евро, в горния край софтуерните колосите в някои случаи са удвоили разноските си.
Компанията с най-големи разноски за лобизъм е Meta, някогашната Фейсбук. Групата е нараснала разноските си от 5,75 милиона евро през 2021 година на 8 милиона евро. Това я слага на върха в регистъра за бистрота на Европейски Съюз на всички компании. Следва Apple: групата удвои разноските си за лоби от 3,5 на 7 милиона евро. Разходите на производителя на полупроводници Qualcomm също набъбнаха доста от 2021 година насам: с нарастване от 1,75 на 4 милиона евро той измества Huawei.
Meta също е на върха във връзка с броя на лобистите. CEO регистрира, че за компанията работят над 17 души, чиито ангажимент е равностоен на чиновник на цялостен работен ден (full-time equivalents – FTE). С коефициент 10,05 FTE Meta измества Huawei (11 FTE), Intel (10 FTE) и IBM (7,25 FTE). Освен това Гугъл (от 5,5 на 8,7 FTE), Amazon (от 5 на 8 FTE) и Apple (от 4,5 на 7,5 FTE) също наемат повече лобисти, в сравнение с през 2021 година В резултат на това Big Tech става по-силен – освен във връзка с разноските за лоби, само че и във връзка с броя на лобистите, които наема.
И телекомите натискат
Освен голямото нарастване на бюджетите за лобиране, фирмите с най-големи разноски остават значително същите като през 2021 година Новите в топ 10 са телекомуникационните компании Telefonica (от 1,5 на 2 милиона евро) и Deutsche Telekom (от 1 на 2 милиона евро), които са нараснали доста разноските си за лобиране спрямо 2021 година Като цяло, цифрите ясно демонстрират, че несъответствията в бранша са се влошили и че лобистката власт е съсредоточена даже повече от преди измежду огромните корпорации.
Съединени американски щати с най-голямо въздействие в Европейски Съюз
Географските несъответствия също остават: малко под 20 % от фирмите, лобиращи от името на цифровата стопанска система в Европейски Съюз, са с централа в Съединени американски щати. Дяловете на европейски страни като Германия, Франция и Обединеното кралство са намалели напълно леко и са към 10 на 100. Делът на фирмите от Китай остава невисок ( < 1 на сто). Големи китайски софтуерни групи като TikTok (900 000 евро) и Alibaba (600 000 евро) също са показани в горния диапазон, само че не харчат толкоз, колкото техните сътрудници от Съединени американски щати.
Нови закони, нови старания
Като цяло сравнението с 2021 година демонстрира, че огромните софтуерни компании употребяват от ден на ден и повече запаси, с цел да се опитат да повлияят на политиката на Европейски Съюз в своя изгода. Засиленото лобиране не на последно място е обвързвано с голямото натоварване на законодателството в цифровия бранш. В допълнение към Закона за цифровите пазари (DMA) и Закона за цифровите услуги (DSA), да вземем за пример, потреблението на изкуствен интелект сега се контролира от закона. Това няма метод да не предизвика Big Tech.
За да ограничим лобистката мощ на Amazon, Гугъл и Co., се нуждаем от по-строги правила против едностранното лобиране на равнище Европейски Съюз, само че също и от амбициозно използване на Закона за цифровите пазари (DMA), с цел да се ограничи уверено икономическата монополна власт на цифровите корпорации, споделят CEO.
Инфо: technews.bg
